Като обрулени от вятъра листа
полека капят дните преброени.
Откъснат спомен, скършена мечта,
несбъднат миг във опит за летене.
Копнежен полъх с дъхави послания
разтърсва в нас забравени моменти.
Ефирно разлюлява куп желания
в живот на истини и сантименти.
В живот пропит с преливащи ухания –
разпъпил, зрял, съдбовно заскрежаващ.
Палитрен свят на огнени мечтания.
От цвят на цвят достойно помъдряващ.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
