Като обрулени от вятъра листа
полека капят дните преброени.
Откъснат спомен, скършена мечта,
несбъднат миг във опит за летене.
Копнежен полъх с дъхави послания
разтърсва в нас забравени моменти.
Ефирно разлюлява куп желания
в живот на истини и сантименти.
В живот пропит с преливащи ухания –
разпъпил, зрял, съдбовно заскрежаващ.
Палитрен свят на огнени мечтания.
От цвят на цвят достойно помъдряващ.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
