Нейде в пустощта
Сред бурените и самотата
Лежи труп студен и блед
Захвърлен като ненужна стара вещ

Крайниците изподрани

Лицето сухо и изпито

В очите изпъкнали ужас се долавя

Сякаш живи още те, загледани са нейде в далечината

Костите потрошени

Дрехите разпилени

Без милост е изтръгнато сърцето

Някога изпълнено с живот и топлина

Лешови червеи гнусни

Разяждат още крехката плът

Миризма зловонна из въздуха се носи

Живота мимолетен приключил е вече