16 nov 2006, 22:43

Ужас и смърт

  Poesía
979 0 0

Нейде в пустощта
Сред бурените и самотата
Лежи труп студен и блед
Захвърлен като ненужна стара вещ

Крайниците изподрани

Лицето сухо и изпито

В очите изпъкнали ужас се долавя

Сякаш живи още те, загледани са нейде в далечината

 

Костите потрошени

Дрехите разпилени

Без милост е изтръгнато сърцето

Някога изпълнено с живот и топлина

 

Лешови червеи гнусни

Разяждат още крехката плът

Миризма зловонна из въздуха се носи

Живота мимолетен приключил е вече

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....