Ужас и смърт

Poesía

980 0 0

Нейде в пустощта
Сред бурените и самотата
Лежи труп студен и блед
Захвърлен като ненужна стара вещ

Крайниците изподрани

Лицето сухо и изпито

В очите изпъкнали ужас се долавя

Сякаш живи още те, загледани са нейде в далечината

Костите потрошени

Дрехите разпилени

Без милост е изтръгнато сърцето

Някога изпълнено с живот и топлина

Лешови червеи гнусни

Разяждат още крехката плът

Миризма зловонна из въздуха се носи

Живота мимолетен приключил е вече

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0