Nov 16, 2006, 10:43 PM

Ужас и смърт

  Poetry
978 0 0

Нейде в пустощта
Сред бурените и самотата
Лежи труп студен и блед
Захвърлен като ненужна стара вещ

Крайниците изподрани

Лицето сухо и изпито

В очите изпъкнали ужас се долавя

Сякаш живи още те, загледани са нейде в далечината

 

Костите потрошени

Дрехите разпилени

Без милост е изтръгнато сърцето

Някога изпълнено с живот и топлина

 

Лешови червеи гнусни

Разяждат още крехката плът

Миризма зловонна из въздуха се носи

Живота мимолетен приключил е вече

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...