28 янв. 2011 г., 09:26

Ужасно ме стягат ръкавите 

  Поэзия » Юмористическая
5.0 / 5
926 1 6
Ужасно ме стягат ръкавите на ризата бяла,
от безсилие идва ми чак да крещя,
кой ли ги стегна, не съм даже разбрала,
санитарят, или докторът ме докара така.
До мен е застанал Бонапарт с горда осанка,
Червената шапчица къса горски цветя,
слънчогледи рисува Гог с палитра, на сянка
Мария Тереза прегръща своите 16 деца.
Насреща ми тича рицар с бяла якичка,
прегръща ме здраво с железни ръце,
той знае коя съм – една романтичка,
ех… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »