Ужасно ме стягат ръкавите на ризата бяла,
от безсилие идва ми чак да крещя,
кой ли ги стегна, не съм даже разбрала,
санитарят, или докторът ме докара така.
До мен е застанал Бонапарт с горда осанка,
Червената шапчица къса горски цветя,
слънчогледи рисува Гог с палитра, на сянка
Мария Тереза прегръща своите 16 деца.
Насреща ми тича рицар с бяла якичка,
прегръща ме здраво с железни ръце,
той знае коя съм – една романтичка,
ех… ...