jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
29 окт. 2019 г., 09:01

Укротеното море...

591 0 0

 

Укротеното море...

 

Със кроткият прибоен шепот

подир стихийната игра,

Едно море с гальовет трепет –

виновно милваше брега...

 

А ласкаво шуми насреща

със нежен вятър вечерта...

Любимото море посреща –

брегът му с пяна очерта...

 

С последен лъч обходи бавно

почти изгладената площ

и лодка някаква направи –

да пламне в приказен разкош...

 

След туй угасна като факел –

настъпи тиха тъмнина...

И морската повърхност пламна

с една трептяща светлина...

 

... И нищо!... Освен този шепот –

на умореният прибой...

Подобно от небето е́хо

и гръм затихващ след отбой...

 

Дори и тъжният, протяжен

кряк гларусен отдавна спи...

... И само аз вървя по плажа:

със Вечерта... И със мечти!...

 

29.10.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0