29 окт. 2019 г., 09:01

Укротеното море...

600 0 0

 

Укротеното море...

 

Със кроткият прибоен шепот

подир стихийната игра,

Едно море с гальовет трепет –

виновно милваше брега...

 

А ласкаво шуми насреща

със нежен вятър вечерта...

Любимото море посреща –

брегът му с пяна очерта...

 

С последен лъч обходи бавно

почти изгладената площ

и лодка някаква направи –

да пламне в приказен разкош...

 

След туй угасна като факел –

настъпи тиха тъмнина...

И морската повърхност пламна

с една трептяща светлина...

 

... И нищо!... Освен този шепот –

на умореният прибой...

Подобно от небето е́хо

и гръм затихващ след отбой...

 

Дори и тъжният, протяжен

кряк гларусен отдавна спи...

... И само аз вървя по плажа:

със Вечерта... И със мечти!...

 

29.10.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...