Oct 29, 2019, 9:01 AM

Укротеното море...

597 0 0

 

Укротеното море...

 

Със кроткият прибоен шепот

подир стихийната игра,

Едно море с гальовет трепет –

виновно милваше брега...

 

А ласкаво шуми насреща

със нежен вятър вечерта...

Любимото море посреща –

брегът му с пяна очерта...

 

С последен лъч обходи бавно

почти изгладената площ

и лодка някаква направи –

да пламне в приказен разкош...

 

След туй угасна като факел –

настъпи тиха тъмнина...

И морската повърхност пламна

с една трептяща светлина...

 

... И нищо!... Освен този шепот –

на умореният прибой...

Подобно от небето е́хо

и гръм затихващ след отбой...

 

Дори и тъжният, протяжен

кряк гларусен отдавна спи...

... И само аз вървя по плажа:

със Вечерта... И със мечти!...

 

29.10.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...