Oct 29, 2019, 9:01 AM

Укротеното море...

593 0 0

 

Укротеното море...

 

Със кроткият прибоен шепот

подир стихийната игра,

Едно море с гальовет трепет –

виновно милваше брега...

 

А ласкаво шуми насреща

със нежен вятър вечерта...

Любимото море посреща –

брегът му с пяна очерта...

 

С последен лъч обходи бавно

почти изгладената площ

и лодка някаква направи –

да пламне в приказен разкош...

 

След туй угасна като факел –

настъпи тиха тъмнина...

И морската повърхност пламна

с една трептяща светлина...

 

... И нищо!... Освен този шепот –

на умореният прибой...

Подобно от небето е́хо

и гръм затихващ след отбой...

 

Дори и тъжният, протяжен

кряк гларусен отдавна спи...

... И само аз вървя по плажа:

със Вечерта... И със мечти!...

 

29.10.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...