Улицата...
Ако улицата можаше да ни разкаже,
какви хора са минавали по нея.
Ако улицата можеше да ни покаже,
какви боклуци са хвърляли по нея,
то тя ще ни разказва цяла вечност.
Колко много хора са се били
и как струйки червена течност,
са се стичали от местата където са се наранили.
Колко много хора са я обиждали
и колко много хора са подали.
Колко много хора са я обичали
и колко много хора са вярвали,
че на нея ще срещнат любовта.
Малко са хората обаче, които са я пазели,
приветлива, лъскава и чиста,
но за жалост са я запазили
мръсна, отблъскваща и разрушена.
Затова на нея й се плаче,
но тя не може да прави и това,
защото ако можеше да плаче,
щеше да залее света
със своите безкрайни патила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Райкова Все права защищены
