Елате хора, от близо и далече

Да ви разкажа история една.

Изкарал съм аз моята китара

Защото друго нямам на света.

Ще ви раздам от мойте думи прости

Пари не ще ви взема за това.

Останаха ми те от панаира вчера

Оставил съм ги даже без цена.

Ще ви разкажа за едно момиче

Което срещнах сутринта

Там долу до реката облегнат на една върба.

Там долу до реката когато я видях

Сърцето ми подскочи щом тя ме хвана за ръка.

В лятната омара бе шумно горе в града

Но долу до реката забравихме това.

Забравихме за всичко с оплетени ръце, крака

Забързаното време оставихме в града.

И когато вечерта се спусна

И тя потъна сред хорската тълпа

Забравих да попитам що за име 

Си имаше това момиче

С коси като от клонки от върба.

Забравих да попитам откъде е

И как ще се намерим пак...

Аз помня, имаше тя две тръпчинки

Когато смееше се

И  две ягодови устни

И две очи като небе.

Но забравих да попитам откъде дойде.

И търсих дълго да я зърна

Сред хората в града.

И как ще си го върна наобратно това което тя ми взе!

Елате хора, от близо и далече

По-близо за да чуете това:

Дали сте срещали едно момиче

С коси от клонки от върба?