Улици

Трамваят тихо стрелка се в нощта

и с мощта

на хиляди орли във плен

на небето всеки ден,

той разпaлва моята душа

рано сутрин, докато лежа;

и размахва свойта грива,

размахва я – така е жива,

така блести и ме омайва

и по спирките ме мен забравя

и ме озаптява

със зъбите на пламналата пещ,

със перлите на зинал там палеж.

О, моля, мило цвете мое,

издигни ме в облаци от дъжд и ореолий

и с велико дело твое

дари ми този жълт магнолий,

тази капка

дребна шарка,

тоз прекрасен сън от марка,

пратена одавна на страна загряла

под лъчите на война умряла.

Трамваят нежно гали моята мечта –

с орлите в океана да летя,

да избирам теменужен нежен цвят,

да събирам пчелно-млечен прах

и да обичам що отрича този грях

или може би във крах

да живея – вечно търсещa сълзи от страх...