Apr 16, 2008, 2:03 PM

Улици

  Poetry
696 0 1

Улици


Трамваят тихо стрелка се в нощта

и с мощта

на хиляди орли във плен

на небето всеки ден,

той разпaлва моята душа

рано сутрин, докато лежа;

и размахва свойта грива,

размахва я – така е жива,

така блести и ме омайва

и по спирките ме мен забравя

и ме озаптява

със зъбите на пламналата пещ,

със перлите на зинал там палеж.

 

О, моля, мило цвете мое,

издигни ме в облаци от дъжд и ореолий

и с велико дело твое

дари ми този жълт магнолий,

тази капка

дребна шарка,

тоз прекрасен сън от марка,

пратена одавна на страна загряла

под лъчите на война умряла.

 

Трамваят нежно гали моята мечта –

с орлите в океана да летя,

да избирам теменужен нежен цвят,

да събирам пчелно-млечен прах

и да обичам що отрича този грях

или може би във крах

да живея – вечно търсещa сълзи от страх...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рос, последната строфа е страхотна! Много ми харесва (и то не заради личността на авторката!)

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...