Улици
Трамваят тихо стрелка се в нощта
и с мощта
на хиляди орли във плен
на небето всеки ден,
той разпaлва моята душа
рано сутрин, докато лежа;
и размахва свойта грива,
размахва я – така е жива,
така блести и ме омайва
и по спирките ме мен забравя
и ме озаптява ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация