28 февр. 2015 г., 09:30

Умирай трудно 2

763 0 10

Умирай трудно 2

 

Тъкмо се научих да умирам лесно
десетина пъти дневно – правя го чудесно:
работа, пазара, кафе на крак в студа, цигара,
паричка грешна в ръка на циганката стара.


Вечер аз съм в роля - ревизор голям
портфейла ме е зяпнал и е ням
излязох с двайсетак – 
оттатък някой пляска гол тумбак,

 

на трапезата ми за разкош голям
в чиния за мезе - морков се черви от срам,
чувам вой надават за салам -
в Африка гладуват – как не ви е срам!

 

Ето казват го и в новините чак -
хора, държавата потъва в мрак,
не разливайте мечти с черпак -
ще затягаме колана пак.

 

И все по лесно ми се получаваше умирането
сега пък перестройка – нещо кат’ гримирането
казват, да се умира трудно е.. модерно бре -
даа.. ама това ще е „умирай трудно 2”

 

Кабинетът ни е вече „Бойко 2”
леле - май, че лесно ще се мре
в туй умирай трудно 2
просто умножете хала си по 2.

 

Р.Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Светле, благодаря! Идеята за този раздел "трагикомедия" е добър, все повече за туй ще иде реч, ето макар, че е далеч, ако Токсин даде - утре иде друга версия на "Умирай трудно 2"!
  • Даммм, знаех си аз - че в раздела "поезия" трябва да има подкатегория "трагикомедия", щото у нас отдавна вече се чудим да се смеем ли, да плачем ли. То не че едното или другото ще ни помогне, ама...
    Поздрави за идеята, Рени!
  • Много ти благодаря, Пламена, че творбата ми така от теб е оценена!
  • Хареса ми чрез твоя хумористичен начин
    да поднасяш реалистични истини.
    Поздрави, Ренета!
  • Стойне, Лъки и Мисана,и аз не знам какво ми стана - 'ма то не е ли верно, че само хумора си ни остана!Повдигнали сме хала си на две отдавна, в "Бойкова" земя многострадална, На бате Бойко също му е жал - ма толкоз имал - толкоз дал, а що да чини тоз народ "абдал" - решил и пак избрал!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...