Feb 28, 2015, 9:30 AM

Умирай трудно 2

765 0 10

Умирай трудно 2

 

Тъкмо се научих да умирам лесно
десетина пъти дневно – правя го чудесно:
работа, пазара, кафе на крак в студа, цигара,
паричка грешна в ръка на циганката стара.


Вечер аз съм в роля - ревизор голям
портфейла ме е зяпнал и е ням
излязох с двайсетак – 
оттатък някой пляска гол тумбак,

 

на трапезата ми за разкош голям
в чиния за мезе - морков се черви от срам,
чувам вой надават за салам -
в Африка гладуват – как не ви е срам!

 

Ето казват го и в новините чак -
хора, държавата потъва в мрак,
не разливайте мечти с черпак -
ще затягаме колана пак.

 

И все по лесно ми се получаваше умирането
сега пък перестройка – нещо кат’ гримирането
казват, да се умира трудно е.. модерно бре -
даа.. ама това ще е „умирай трудно 2”

 

Кабинетът ни е вече „Бойко 2”
леле - май, че лесно ще се мре
в туй умирай трудно 2
просто умножете хала си по 2.

 

Р.Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светле, благодаря! Идеята за този раздел "трагикомедия" е добър, все повече за туй ще иде реч, ето макар, че е далеч, ако Токсин даде - утре иде друга версия на "Умирай трудно 2"!
  • Даммм, знаех си аз - че в раздела "поезия" трябва да има подкатегория "трагикомедия", щото у нас отдавна вече се чудим да се смеем ли, да плачем ли. То не че едното или другото ще ни помогне, ама...
    Поздрави за идеята, Рени!
  • Много ти благодаря, Пламена, че творбата ми така от теб е оценена!
  • Хареса ми чрез твоя хумористичен начин
    да поднасяш реалистични истини.
    Поздрави, Ренета!
  • Стойне, Лъки и Мисана,и аз не знам какво ми стана - 'ма то не е ли верно, че само хумора си ни остана!Повдигнали сме хала си на две отдавна, в "Бойкова" земя многострадална, На бате Бойко също му е жал - ма толкоз имал - толкоз дал, а що да чини тоз народ "абдал" - решил и пак избрал!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...