Умирам!
Умирам, кръвта ми тече.
Смъртта е крачката пред мен
и никой няма да ме спре,
ще изчезна в този ден.
Острието допира до топлата плът,
опива ме болката неземна,
мога да тръгна по светлия път
или да поема към дълбината черна.
Болката вече я няма,
кръвта отдавна е изтекла,
отивам към земната яма,
а душата ми се е свлекла.
Няма да чакам страшния съд,
дяволът отдавна ме иска,
а сега настъпи мигът
и опрощение душата не иска.
Искам да отида във ада,
където огньове горят,
там ще дам на сатаната още топлата си плът.С черни пръсти докосвам ножа,
с черни очи поглеждам смъртта,
черни са следите по цялата кожа,
черни сенки бродят в нощта.
Вървя към смъртта,
вече вижда се краят,
не ме е страх от кръвта,
Тук ангелите плачат кръв,тук любовта е оръжие,
душата ми за дявола е стръв
и доброто е в безсилие.
Не искам да ида във рая.Така напуснах тоя свят,
от тука грехът ме завлече,
аз намерих своя ад
и няма да се върна вече!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Петрова Все права защищены
