Jan 17, 2009, 9:35 AM

Умирам!

  Poetry
752 1 2

Умирам, кръвта ми тече.

Смъртта е крачката пред мен

и никой няма да ме спре,

ще изчезна в този ден.

Острието допира до топлата плът,

опива ме болката неземна,

мога да тръгна по светлия път

или да поема към дълбината черна.

Болката вече я няма,

кръвта отдавна е изтекла,

отивам към земната яма,

а душата ми се е свлекла.

Няма да чакам страшния съд,

дяволът отдавна ме иска,

а сега настъпи мигът

и опрощение душата не иска.

Искам да отида във ада,

където огньове горят,

там ще дам на сатаната още топлата си плът.
С черни пръсти докосвам ножа,
с черни очи поглеждам смъртта,
черни са следите по цялата кожа,
черни сенки бродят в нощта.

Вървя към смъртта,

вече вижда се краят,

не ме е страх от кръвта,

Тук ангелите плачат кръв,
тук любовта е оръжие,

душата ми за дявола е стръв

и доброто е в безсилие.

Не искам да ида във рая.
Така напуснах тоя свят,

от тука грехът ме завлече,

аз намерих своя ад

и няма да се върна вече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...