Умирам
спри и ме погледни!
Виж ме,
защото това са последните ми дни!
Лежа и вехна,
текат последните сълзи,
усните пресъхват,
а сърцето ми от болка се топи!
Обичам те,
но кажи ми обичаш ли ме ти?
Защо ли питам?
Аз отговора си го знам!
Затова умирам,
умирам от болка,
умирам от срам!
ОБИЧАМ ТЕ,
но прошка никога не ще ти дам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Монева Все права защищены
и аз в момента съм така,но...трябва да го преживеем по някакъв начин,не трябва заради някви олигофрени да умираме има и по важни неща от тях!поздрави