Oct 4, 2006, 3:56 PM

Умирам

Poetry

1.3K 0 4

Обичам те,
спри и ме погледни!
Виж ме,
защото това са последните ми дни!
Лежа и вехна,
текат последните сълзи,
усните пресъхват,
а сърцето ми от болка се топи!
Обичам те,
но кажи ми обичаш ли ме ти?
Защо ли питам?
Аз отговора си го знам!
Затова умирам,
умирам от болка,
умирам от срам!
ОБИЧАМ ТЕ,
но прошка никога не ще ти дам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vesyy (Весинцето без такава)

ами сигурно защото ви обичаме Ники,но ти тва явно не го разбираш или просто се правиш че не е така....

2006-10-05T10:24:36+03:00
anonimen (Милен)

лелелей,че трагедия

2006-10-05T09:13:47+03:00
vesyy (Весинцето без такава)

страхотно е!и аз в момента съм така,но...трябва да го преживеем по някакъв начин,не трябва заради някви олигофрени да умираме има и по важни неща от тях!поздрави

2006-10-04T21:49:02+03:00
Sa6kaa (Александра МИЛИНА)

много хубаво

2006-10-04T17:00:18+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0