Умирам
спри и ме погледни!
Виж ме,
защото това са последните ми дни!
Лежа и вехна,
текат последните сълзи,
усните пресъхват,
а сърцето ми от болка се топи!
Обичам те,
но кажи ми обичаш ли ме ти?
Защо ли питам?
Аз отговора си го знам!
Затова умирам,
умирам от болка,
умирам от срам!
ОБИЧАМ ТЕ,
но прошка никога не ще ти дам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Монева Всички права запазени
и аз в момента съм така,но...трябва да го преживеем по някакъв начин,не трябва заради някви олигофрени да умираме има и по важни неща от тях!поздрави