11 июн. 2006 г., 23:10

Умирам за капчица сън

Поэзия

812 0 1

Умирам за капчица сън
А чашата ми е суха
Бутилката счупена

Вече ми се привиждат
От онези магически цветове
Които преливат
И не искат да умират
С премигванията ми

Това са онези стари игри
Без правила
В които почти винаги виждам
Хвърчила

А очите ми са празни

Празна е и чашата ми
А е пълно желанието ми
Да се наспя
Поне една вечер
На тъмно

Защото тези светлини
Се престарават
Вече

08.06.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0