Умирам за капчица сън
А чашата ми е суха
Бутилката счупена
Вече ми се привиждат
От онези магически цветове
Които преливат
И не искат да умират
С премигванията ми
Това са онези стари игри
Без правила
В които почти винаги виждам
Хвърчила
А очите ми са празни
Празна е и чашата ми
А е пълно желанието ми
Да се наспя
Поне една вечер
На тъмно
Защото тези светлини
Се престарават
Вече
08.06.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.