11.06.2006 г., 23:10

Умирам за капчица сън

809 0 1

Умирам за капчица сън
А чашата ми е суха
Бутилката счупена

Вече ми се привиждат
От онези магически цветове
Които преливат
И не искат да умират
С премигванията ми

Това са онези стари игри
Без правила
В които почти винаги виждам
Хвърчила

А очите ми са празни

Празна е и чашата ми
А е пълно желанието ми
Да се наспя
Поне една вечер
На тъмно

Защото тези светлини
Се престарават
Вече

08.06.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....