Умирам за капчица сън
Умирам за капчица сън
А чашата ми е суха
Бутилката счупена
Вече ми се привиждат
От онези магически цветове
Които преливат
И не искат да умират
С премигванията ми
Това са онези стари игри
Без правила
В които почти винаги виждам
Хвърчила
А очите ми са празни
Празна е и чашата ми
А е пълно желанието ми
Да се наспя
Поне една вечер
На тъмно
Защото тези светлини
Се престарават
Вече
08.06.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени