8 мая 2011 г., 11:35

Умиращ ангел

936 0 1

Самотен ангел във нощта тъй тихичко ридае,
и сам за слънчевия лъч с тъга мечтае.
Мечтае него той да срещне озарен,
и него да прегърне, от светлината му божествена пленен.

И пак самотен плаче този ангел във нощта,
а тя, със булото си го покрила, краде на ангела мощта.
А тез звезди, тъй ярки като огнени кинжали,
забиват се във него и смъртта не ще да го пожали.

Но той е смел и дори в смъртта глава не ще сведе,
и таз проклетница искрата в неговото пламенно сърце не може да възпре.
С последни сили той с лазурните очи на Господ се помоли,
и неговия слънчев лъч да пази от жестоките неволи.
Че без дъх останал зарад’ него, през тези изпитания премина,
и ангелското сърчице във тишината нейде там изстина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андриан Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....