Самотен ангел във нощта тъй тихичко ридае,
и сам за слънчевия лъч с тъга мечтае.
Мечтае него той да срещне озарен,
и него да прегърне, от светлината му божествена пленен.

И пак самотен плаче този ангел във нощта,
а тя, със булото си го покрила, краде на ангела мощта.
А тез звезди, тъй ярки като огнени кинжали,
забиват се във него и смъртта не ще да го пожали.

Но той е смел и дори в смъртта глава не ще сведе,
и таз проклетница искрата в неговото пламенно сърце не може да възпре.
С последни сили той с лазурните очи на Господ се помоли,
и неговия слънчев лъч да пази от жестоките неволи.
Че без дъх останал зарад’ него, през тези изпитания премина,
и ангелското сърчице във тишината нейде там изстина...