21 февр. 2017 г., 23:21

Умора 

  Поэзия
471 0 2

Изгарят ме емоции и чувства,
казани от други, преживяни,
с думите, излизащи покрустни,
заливащи ме сякаш на талази.

Те все едно на себе си говорят,
влюбени най-вече във гласа си,
изригват вопли, с разума си спорят,
жертвата за себе си избрали.

Потънали във дупките дълбоки,
сенките приели за приятел,
загърбили на днешното урока,
светът замръзва груб и непонятен.

Сълзи се ронят, клетви се изричат,
упреци наслагват неразбрани,
а малко трябва, просто да обичат
и с прошката да кърпят люти рани.


 

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??