21.02.2017 г., 23:21 ч.

Умора 

  Поезия
469 0 2

Изгарят ме емоции и чувства,
казани от други, преживяни,
с думите, излизащи покрустни,
заливащи ме сякаш на талази.

Те все едно на себе си говорят,
влюбени най-вече във гласа си,
изригват вопли, с разума си спорят,
жертвата за себе си избрали.

Потънали във дупките дълбоки,
сенките приели за приятел,
загърбили на днешното урока,
светът замръзва груб и непонятен.

Сълзи се ронят, клетви се изричат,
упреци наслагват неразбрани,
а малко трябва, просто да обичат
и с прошката да кърпят люти рани.


 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??