2 мая 2007 г., 11:38

УМОРЕНИЯТ КОН

1.1K 0 15

 

Всяка вечер

във цирка танцува

умореният кон.

Върти се

безкрайно

арената.

На гърба му

жокеят танцува

във бляскаво.

Чаткат

в такта

копита...

Но се препъна

в умората.

Грохна.

Изхрущя.

Сух звук

на счупено.

Завъртя се,

затанцува

за него

наоколо

циркът

...танцуваха

мравките...

Взря се

силно

във дулото...

Окото,

от болка

изпъкнало,

отрони

сълза...

Стреля жокеят.

Безгрешно,
в десятката.
В сълзата.

В ужасеното,

черно око...

Мълчеше

притихнала

любимата

публика.

Сълзата

на клоуна

се разми

по усмивката...
Умореният

го спасява

винаги

милостиво
някой

приятел.

Нали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пинче, много ти благодаря. Ценя твоето мнение,защото харесвам поезията ти. Вили и Анета, на вас също благодаря.
  • Отначало, когато го прочетох, пред очите ми се появиха кадри от филма "Уморените коне ги убиват, нали?" и ми зазвуча една песен от преди много години, която започваше така:
    "В шумен цирк, на манежа,
    всяка вечер свойта публика разсмива.
    Тоз' палячо с бяла маска
    не познава нито обич, нито ласка..."
    И не го прокоментирах! Но сега отново се върнах и отново почувствах същото ! Циркът е най-истинското изкуство! И ти си написала нещо достойно за живота в него!
  • Сълзата

    на клоуна

    се разми

    по усмивката...

    невероятна си, момиче!
  • Потръпнах ...

    Поздрав за стиха Даша.
  • Благодаря на всички за прочита и за оценката.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...