Всяка вечер
във цирка танцува
умореният кон.
Върти се
безкрайно
арената.
На гърба му
жокеят танцува
във бляскаво.
Чаткат
в такта
копита...
Но се препъна
в умората.
Грохна.
Изхрущя.
Сух звук
на счупено.
Завъртя се,
затанцува
за него
наоколо
циркът
...танцуваха
мравките...
Взря се
силно
във дулото...
Окото,
от болка
изпъкнало,
отрони
сълза...
Стреля жокеят.
Безгрешно,
в десятката.
В сълзата.
В ужасеното,
черно око...
Мълчеше
притихнала
любимата
публика.
Сълзата
на клоуна
се разми
по усмивката...
Умореният
го спасява
винаги
милостиво
някой
приятел.
Нали!
© Даша Todos los derechos reservados