2.05.2007 г., 11:38

УМОРЕНИЯТ КОН

1.1K 0 15

 

Всяка вечер

във цирка танцува

умореният кон.

Върти се

безкрайно

арената.

На гърба му

жокеят танцува

във бляскаво.

Чаткат

в такта

копита...

Но се препъна

в умората.

Грохна.

Изхрущя.

Сух звук

на счупено.

Завъртя се,

затанцува

за него

наоколо

циркът

...танцуваха

мравките...

Взря се

силно

във дулото...

Окото,

от болка

изпъкнало,

отрони

сълза...

Стреля жокеят.

Безгрешно,
в десятката.
В сълзата.

В ужасеното,

черно око...

Мълчеше

притихнала

любимата

публика.

Сълзата

на клоуна

се разми

по усмивката...
Умореният

го спасява

винаги

милостиво
някой

приятел.

Нали!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пинче, много ти благодаря. Ценя твоето мнение,защото харесвам поезията ти. Вили и Анета, на вас също благодаря.
  • Отначало, когато го прочетох, пред очите ми се появиха кадри от филма "Уморените коне ги убиват, нали?" и ми зазвуча една песен от преди много години, която започваше така:
    "В шумен цирк, на манежа,
    всяка вечер свойта публика разсмива.
    Тоз' палячо с бяла маска
    не познава нито обич, нито ласка..."
    И не го прокоментирах! Но сега отново се върнах и отново почувствах същото ! Циркът е най-истинското изкуство! И ти си написала нещо достойно за живота в него!
  • Сълзата

    на клоуна

    се разми

    по усмивката...

    невероятна си, момиче!
  • Потръпнах ...

    Поздрав за стиха Даша.
  • Благодаря на всички за прочита и за оценката.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...