19 июн. 2020 г., 11:28  

Уморено 

  Поэзия » Другая
5.0 / 12
663 11 13
Умората по чашата се стича,
стаява се в утайка - от танина
и се кълне, че много ме обича,
след третата си чаша силно вино.
Прегръща ме и всяка кост е болка,
пред мен поставя старо огледало.
Еднакви дни близнаци. Още колко?
Пленена същност. Пак и отначало.
Завъртат се стрелките - наобратно,
в главата ми люлее се махало.
На времето му става неприятно
и крие се - ни чуло, ни видяло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »