Уморено
Умората по чашата се стича,
стаява се в утайка - от танина
и се кълне, че много ме обича,
след третата си чаша силно вино.
Прегръща ме и всяка кост е болка,
пред мен поставя старо огледало.
Еднакви дни близнаци. Още колко?
Пленена същност. Пак и отначало.
Завъртат се стрелките - наобратно,
в главата ми люлее се махало.
На времето му става неприятно
и крие се - ни чуло, ни видяло.
Мъртвешки сън пиянски ми се хили
и иска да ме води на Луната.
А мракът пък сковава ми кокили,
от обръчите тънки на вината.
Виенска въртележка е тавана,
а подът някак си тънкообиден...
Дано заспя, а утре, като стана,
да не е и креватът ми зазидан.
От хиляди измамно обещани,
спокойствия. Все сбъркали адреса.
Умората дойде, за да остане,
домът ми явно много й хареса.
А утре слагам шапка, със звънчета,
и призраците погвам, по ъглите,
дано открия някъде късмета,
че той за мене вече и не пита...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
