Уморих се. От толкова гари.
От перони без изход, на глухо.
Думи... срещи... ръце - океани...
и мечти, май кънтящи на кухо...
Уморих се. Очите слепеят.
И понякога страстно зоват,
туй, което устата немеят,
а душите на ум се кълнат...
Уморих се. И в радост, и в болка
да посрещам деня със любов.
Да изглеждам щастлива и бойка...
и от погледи, без послеслов... ...