Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
Oct 14, 2008, 7:54 AM

Уморено те чакам...

  Poetry » Love
1.2K 0 34

Уморих се. От толкова гари.

От перони без изход, на глухо.

Думи... срещи... ръце - океани...

и мечти, май кънтящи на кухо...

Уморих се. Очите слепеят.

И понякога страстно зоват,

туй, което устата немеят,

а душите на ум се кълнат...

Уморих се. И в радост, и в болка

да посрещам деня със любов.

Да изглеждам щастлива и бойка...

и от погледи, без послеслов...

Уморено те чакам. Ти знаеш.

И дори в най-отчаян момент,

туй очакване още ме кара

да посрещам поредния ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Винаги трябва да сме готови да я посрещнем...тази мечтана Любов!

    Прекрасно е!
  • krasini (Красимира Касабова)
    krasini (Красимира Касабова)
    Прекрасно е
  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Силен е онзи, който умее да чака и... знае да чака!
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Борянче, благодаря ти за стиха и оптимизма! На всички вас, приятели, благодаря! С обич!
  • beb4o123 (Боряна)
    beb4o123 (Боряна)
    НЕ се притеснявай пвриятелко
    че от тебе далече е днес
    че минава животът скиталчески
    без да срещнеш любимата вест
    Зная писва от толкова чакане
    и от гари ненужни безчед
    но ще дойде пази си надеждите
    за целувката с прескъп човек
    и когато усетиш по устните
    този допир от огън и лед
    ще зьбравиш сълзите от болката
    да дочакаш за щастие ред

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0