посветено
Умряха всичките съзвездия
***
Покълна тишината във Вселената.
Във Страх се раждаше нощта.
Захвърлила съня. В безвремие,
разкъсвано от хладна самота.
Извиваха се всички улици
и всички чувства в празнота.
Сърце погубено от пулса си
заравя спомени в леда.
Умряха всичките съзвездия,
забравили какво е Светлина.
Душите дълго непоглеждани
са двойка плачещи слънца.
Разляти в мраморно мълчание,
сълзите криеха студа.
И болката. От ледено дихание
по пътя на угаснала звезда.
15.11.08
© Венцислав Янакиев Все права защищены
Много ми хареса!