Nov 15, 2008, 8:27 PM

Умряха всичките съзвездия

  Poetry
1.4K 0 20

                                       посветено

Умряха всичките съзвездия

               ***

Покълна тишината във Вселената.

Във Страх се раждаше нощта.

Захвърлила съня. В безвремие,

разкъсвано от хладна самота.

 

Извиваха се всички улици

и всички чувства в празнота.

Сърце погубено от пулса си

заравя спомени в леда.

 

Умряха всичките съзвездия,

забравили какво е Светлина.

Душите дълго непоглеждани

са двойка плачещи слънца.

 

Разляти в мраморно мълчание,

сълзите криеха студа.

И болката. От ледено дихание

по пътя на угаснала звезда.

                        15.11.08

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...