15 nov 2008, 20:27

Умряха всичките съзвездия

  Poesía
1.4K 0 20

                                       посветено

Умряха всичките съзвездия

               ***

Покълна тишината във Вселената.

Във Страх се раждаше нощта.

Захвърлила съня. В безвремие,

разкъсвано от хладна самота.

 

Извиваха се всички улици

и всички чувства в празнота.

Сърце погубено от пулса си

заравя спомени в леда.

 

Умряха всичките съзвездия,

забравили какво е Светлина.

Душите дълго непоглеждани

са двойка плачещи слънца.

 

Разляти в мраморно мълчание,

сълзите криеха студа.

И болката. От ледено дихание

по пътя на угаснала звезда.

                        15.11.08

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...