К.ристиан (Кристиан)
1 0
12 июл. 2008 г., 19:28

underline world 

  Поэзия » Гражданская
498 0 3

Смалявам се след всяко вдишване,

не мога да погледна огледало,

обривам се от цялото това присъствие,

потъвам... всичко става бяло.

И става все по-зле след всяка линийка,

стените се стесняват вертикално,

танцувам, знаейки, че мразя тази музика,

животът ми е празен - моментално.

Събуждам се до непозната - помня я,

Танцуваше отгоре ми (навярно два пъти).

Събужда се. Усмихва ми се. Гоня я.

Не искам сутринта боклуци в леглото си.

 

© Кристиан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Събуждам се до непозната - помня я,
    Танцуваше отгоре ми (навярно два пъти).
    Събужда се. Усмихва ми се. Гоня я.
    Не искам сутринта боклуци в леглото си."

    Ако лир.герой не беше взимал боклуци нямаше да има боклук в леглото му! /това не е сигурно!/
  • Ако чустваш,че живота ти е празен трябва да търсиш начин да го промениш!Стиха ми хареса!Продължавай да пишеш,защото помага и не е нужно всени да те разбира стига ти да се разбереш!
  • Хубав стих, Кристиан!
    Добре дошъл!
Предложения
: ??:??