Смалявам се след всяко вдишване,
не мога да погледна огледало,
обривам се от цялото това присъствие,
потъвам... всичко става бяло.
И става все по-зле след всяка линийка,
стените се стесняват вертикално,
танцувам, знаейки, че мразя тази музика,
животът ми е празен - моментално.
Събуждам се до непозната - помня я,
Танцуваше отгоре ми (навярно два пъти).
Събужда се. Усмихва ми се. Гоня я.
Не искам сутринта боклуци в леглото си.
© Кристиан All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
