Смалявам се след всяко вдишване,
не мога да погледна огледало,
обривам се от цялото това присъствие,
потъвам... всичко става бяло.
И става все по-зле след всяка линийка,
стените се стесняват вертикално,
танцувам, знаейки, че мразя тази музика,
животът ми е празен - моментално.
Събуждам се до непозната - помня я,
Танцуваше отгоре ми (навярно два пъти).
Събужда се. Усмихва ми се. Гоня я.
Не искам сутринта боклуци в леглото си.