Смалявам се след всяко вдишване,
не мога да погледна огледало,
обривам се от цялото това присъствие,
потъвам... всичко става бяло.
И става все по-зле след всяка линийка,
стените се стесняват вертикално,
танцувам, знаейки, че мразя тази музика,
животът ми е празен - моментално.
Събуждам се до непозната - помня я,
Танцуваше отгоре ми (навярно два пъти).
Събужда се. Усмихва ми се. Гоня я.
Не искам сутринта боклуци в леглото си.
© Кристиан All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
