22 мая 2008 г., 09:41

Ураган от ласки

895 0 11
Ти си ураган
от бурни ласки
и весел смях.
Заливаш ме,
засипваш ме
със тях.
Отнасяш ме
в чуден свят,
на наслади и
страсти богат.
О, поспри!
Глътка въздух
ми позволи.
Но и във въздуха
си отново ти,
с твоя аромат
на пролетни треви.
В очите сега
влюбено ме
погледни.
Видя ли там,
огнено сърце
за теб гори.
Обичам те
свежо-бяла,
в ранно утро
като слънце
засияла.
С тебе да започне
ми деня
и под нежна луна
да ме имаш
до себе си
в нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...