Ураган от ласки
Ти си ураган
от бурни ласки
и весел смях.
Заливаш ме,
засипваш ме
със тях.
Отнасяш ме
в чуден свят,
на наслади и
страсти богат.
О, поспри!
Глътка въздух
ми позволи.
Но и във въздуха
си отново ти,
с твоя аромат
на пролетни треви.
В очите сега
влюбено ме
погледни.
Видя ли там,
огнено сърце
за теб гори.
Обичам те
свежо-бяла,
в ранно утро
като слънце
засияла.
С тебе да започне
ми деня
и под нежна луна
да ме имаш
до себе си
в нощта.
от бурни ласки
и весел смях.
Заливаш ме,
засипваш ме
със тях.
Отнасяш ме
в чуден свят,
на наслади и
страсти богат.
О, поспри!
Глътка въздух
ми позволи.
Но и във въздуха
си отново ти,
с твоя аромат
на пролетни треви.
В очите сега
влюбено ме
погледни.
Видя ли там,
огнено сърце
за теб гори.
Обичам те
свежо-бяла,
в ранно утро
като слънце
засияла.
С тебе да започне
ми деня
и под нежна луна
да ме имаш
до себе си
в нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
Докосва.. 
