30 июл. 2025 г., 09:23

Урагани,Пепелища и Водна Стихия

154 0 0

 

У Р А Г А Н И , П Е П Е Л И Щ А И В О Д Н А С Т И Х И Я

 

Не знам,дали да се смея или пък да плача,

като гледам перманентната трагикомедия

на този реален,импровизиран Сарксос*,

в който съм принуден и аз да живея.

Ежедневно се изпепеляват

хиляди декари цветуща земя

и явно,никой си сметка не дава,

че е възможно,да се сложи край на всичко това.

Лошото е,че опожарените площи

вместо Транспирация излъчват Конвекция ,

която зарежда Атмосферата още

със страшна и вредна Енергия.

Постоянно,с тревога за това пиша,

но все още се надвиквам със Словесна Стихия,

в която все по-трудно се диша,

а Надеждата все по-лесно умира.

Мисълта е най-висшата,фина Енергия,

всички останали са,абсолютно ней подчинени,

Божията Парадигма потвърждава това ми твърдение,

продължавайки точно и стриктно да върти

планети,звезди,галактики и вселени.

Всяка задача има своето решение-

нашата трагедия продължава,над нас да виси,

защото продължаваме,да трупаме още проблеми,

без възможност за алтернатива да ги решим.

Казах за мисълта и продължавам,

да твърдя,че можем,да минем по моста,

просто,трябва всичките да престанем,

да следваме мислите с грешна посока.

Те идват от Лакомията,

от която всички Днес сме зависими-

на банкерите тъпчем кесиите

с депозити без никакви лихви-

дори им плащаме за подаръка

с редовни,месечни такси,

за това,че им отваряме работа

и възбуждаме апетита на тяхната краста.

С това грешно "разбиране" за справедливост

в общата,тотално сбъркана параноя,

как,кажете ми,можем,да видим

Мащабите Колосални на Божията Воля?

Проекциите Му са спуснати на Земята

и са заземени чрез българския фолклор,

Космичният Ритъм,ни е имплантиран в ДНКто,

ние сме избраният Негов Народ.

Не говоря за моя фантастична утопия,

а със Вяра във всички физични закони,

на които с безотговорна,забързена разтропаност

сме прескочили някои от правилата основни.

Ако,на време бяхме хванали правилната посока,

отдавна вече да сме забравили

в Глобалното Село за митата на стоките,

за Сушите,Ураганите,Наводненията и Пожарите.

Такова бъдеще ни се очертава,

ако осъзнаем и поправим грешките

и така да затворим вратите на Ада,

но трябва да действаме умно,смело и спешно.

 

Сарксос*-виртуална игра в книгата на Том Кланси

Компютърна полиция

 

29.07.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...