5 дек. 2008 г., 15:52

Урок

540 0 1

 Урок

Живота си на тебе посветих, всичко мое ти дарих.

Но забравих, че ти нямаш сърце и не знаеш

какво е да обичаш.

Аз те обичах, както се обича веднъж в живота.

Аз страдах за теб, както когато се страда за любим човек.

Аз плаках за теб така, както се плаче за мъртвец.

Че те обичах знаеше и въпреки това ме нараняваше.

За любов не искам и да чувам, и на силна ще се преструвам.

Сълзите ще ги превърна в лед, а сърцето ще го разсека с меч - 

да не може повече да обича, да не може на никой да се врича.

Аз взех своя урок, но твоят ще бъде по-жесток.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...