5 дек. 2008 г., 15:52

Урок

545 0 1

 Урок

Живота си на тебе посветих, всичко мое ти дарих.

Но забравих, че ти нямаш сърце и не знаеш

какво е да обичаш.

Аз те обичах, както се обича веднъж в живота.

Аз страдах за теб, както когато се страда за любим човек.

Аз плаках за теб така, както се плаче за мъртвец.

Че те обичах знаеше и въпреки това ме нараняваше.

За любов не искам и да чувам, и на силна ще се преструвам.

Сълзите ще ги превърна в лед, а сърцето ще го разсека с меч - 

да не може повече да обича, да не може на никой да се врича.

Аз взех своя урок, но твоят ще бъде по-жесток.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...