16 апр. 2007 г., 22:42

Урок

858 0 2

                     УРОК

Затлачена делта на суха река -
такава е днеска мойта душа.
Изплакаха вече всички сълзи
моите пусти, сини очи.


Сечище старо на  стара гора -
такава е днеска мойта снага.
Бури вилняха и още какви -
мене грозяха диви и зли.


Кладенче сухо в тучна морава
днеска от мене само остана.
Искам по нещо на всеки да дам,
макар да го хвърли, но аз да не знам.


Днес ви оставям мойте слова,
мойте слова за мойте дела
и нека всеки сам да реши
как във живота да не сгреши!

                  2002 г., гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Никленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....