16 апр. 2007 г., 22:42

Урок

854 0 2

                     УРОК

Затлачена делта на суха река -
такава е днеска мойта душа.
Изплакаха вече всички сълзи
моите пусти, сини очи.


Сечище старо на  стара гора -
такава е днеска мойта снага.
Бури вилняха и още какви -
мене грозяха диви и зли.


Кладенче сухо в тучна морава
днеска от мене само остана.
Искам по нещо на всеки да дам,
макар да го хвърли, но аз да не знам.


Днес ви оставям мойте слова,
мойте слова за мойте дела
и нека всеки сам да реши
как във живота да не сгреши!

                  2002 г., гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Никленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...