16.04.2007 г., 22:42

Урок

852 0 2

                     УРОК

Затлачена делта на суха река -
такава е днеска мойта душа.
Изплакаха вече всички сълзи
моите пусти, сини очи.


Сечище старо на  стара гора -
такава е днеска мойта снага.
Бури вилняха и още какви -
мене грозяха диви и зли.


Кладенче сухо в тучна морава
днеска от мене само остана.
Искам по нещо на всеки да дам,
макар да го хвърли, но аз да не знам.


Днес ви оставям мойте слова,
мойте слова за мойте дела
и нека всеки сам да реши
как във живота да не сгреши!

                  2002 г., гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Никленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...