УРОК
Затлачена делта на суха река -
такава е днеска мойта душа.
Изплакаха вече всички сълзи
моите пусти, сини очи.
Сечище старо на стара гора -
такава е днеска мойта снага.
Бури вилняха и още какви -
мене грозяха диви и зли.
Кладенче сухо в тучна морава
днеска от мене само остана.
Искам по нещо на всеки да дам,
макар да го хвърли, но аз да не знам.
Днес ви оставям мойте слова,
мойте слова за мойте дела
и нека всеки сам да реши
как във живота да не сгреши!
2002 г., гр. Пловдив
© Мария Никленова Todos los derechos reservados