Във офиса,
с костюмче спретнато
си се явил
С костюмче по последна мода -
сакенцето възтесничко,
възкъсичко е върху бялата ти ризка...
И панталончето не е назад
Уж модно, а изглежда...да си го носил в 5ти клас
Чорапките ти шаренки,
със патенца и разноцветни рибки,
ще са носталгия, останала
от друга ера,
когато бил си... в детската градина...
С парфюм, последна мода си напръскан
И гордо пъчиш се във коридора...
И умни мисли "уж" разпръскваш,
а пък след тебе...
само смрад остава...
Пристигаш всеки ден ухилен...
И радостта ти е голяма,
че днес друг ден е в календара...
И днес ще мачкаш някого без жал...
С обиди и сарказъм грозен,
ще заливаш...
И мрежите си грозни, ще плетеш...
И ще подвеждаш и подхлъзваш,
колегите си клети...
Ти, да изпъкнеш...
Ти, да се докажеш...
Какъв си умен и капацитет,
със чуждите идеи
и със чужди труд,
с гърди изпъчени напред,
по стълбицата бързо се изкачваш...
Нали си Бос...Не смее никой,
думата ти да пречупи...
Да се опълчи,
лице в лице да се изправи
Помията, обратно да ти върне...
Но ако хората са слаби...
и дори не знаят, не желаят,
със твойта кал, как да боравят...
То там, отгоре някой гледа...
Уроци дава, и предава...
и като види,
ученикът слаб е...
и от всякъде пропада...
Езикът му, не го разбира
и жестовете не отчита...
Прибира си го, да го учи -
на друго място...та дано
поне от там сполучи...
Тъй с този Бос се случи...
За работа подприпквайки,
на светофар червен...
дебело ремарке го сгуши...
Не,
Господ този път, не пожела
при себе си да го повика...
Урок последно пожела,
тук на Земята да го учи...
Чиновникът самозабравен,
за дълго в гипс лежа...
А офиса си отпочина...
И никой, никак не заплака
от липсата на таз душа...
Цветенце, му изпратиха
двамина, от жал,
че толкоз е самотен, изоставен...
Но знаеха добре,
заслужил беше си дела...
пренебрежението на мнозина
и никой не почука на болничната му врата
След месеци и месеци...
Сам, неподвижен, безмълвен и забравен...
Напереният, изоставен Бос...
На работа се върна...със провисен нос...
Опита пак да бъде "смарт" ...
Опита пак, да реже с думи...
Но този път, не провървя,
че офиса го ръководеше жена...
Веднъж и дваж му премълча...
На третият,
му даде чантичката във ръка
Посочи изхода с очи, и тихо, кротко,
каза му да си върви и повече
да не помисли да се вясва!
Разбрала бе тя всичките игри...
Премерила му бе и шапката
Оказа се добра жена
и безпощадна бе към маската...
Урока, нашият приятел самовлюбен
от онзи с висше, не научи...
Но явно, той си има хора на Земята,
да се намесят, когато работата
много се провлачи...
Поредният урок, чиновника получи...
За лошият характер и обноските си лоши,
ритник пореден във гърба получи!
За нас остава да се чудим...
Наистина ли не разбра,
какво съдбата и Господ му подшушна,
или той просто... непоправим си беше...
на Сатаната, като първото отроче!
Днес всички в офиса се смеят...
и са щастливи и успешни!
А старият им Бос, удари камък...
Тя славата му се разнесе,
и никой с него да работи
и да го наеме, така не пожела...
На днешна дата негов бизнес,
с глава наведена,
да лъска старите обувки
на хората във мола е...
Надяваме се туй да му даде
това важно време да размисли...
Постъпките си да обмисли...
Да разбере, че рано или късно,
всяко лошо се завръща да те търси...
И всяко лошо се заплаща скъпо...
Дано поне това да разбере...
Valentina N. V. (Mitova)
26/05/2021
© Valentina Mitova Все права защищены