8 февр. 2008 г., 08:06

Урок по морал

1.9K 0 10

Мислиш си, че съм специален?
Че имам много потенциал?
Грешиш - до болка съм нормален
и поемите си пиша с химикал.
И е лесно да бъда измамен,
тъй както тебе. Без жал.
И понякога ставам банален,
а друг път - досаден нахал.
И не ползвам предмети сакрални,
не съм сред звездите живял.
Сълзите не ми са кристални,
не съм и русалки виждал.
И всеки ден пиша страдално,
оплаквам живота си цял.
Недей ме мисли за гениален -
аз нямам по нищо медал.
И често, от всеки предаден,
се чувствам самотен. Но зрял.
По моите мисли запалена
ти прочетох урок по морал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...