8.02.2008 г., 8:06

Урок по морал

1.9K 0 10

Мислиш си, че съм специален?
Че имам много потенциал?
Грешиш - до болка съм нормален
и поемите си пиша с химикал.
И е лесно да бъда измамен,
тъй както тебе. Без жал.
И понякога ставам банален,
а друг път - досаден нахал.
И не ползвам предмети сакрални,
не съм сред звездите живял.
Сълзите не ми са кристални,
не съм и русалки виждал.
И всеки ден пиша страдално,
оплаквам живота си цял.
Недей ме мисли за гениален -
аз нямам по нищо медал.
И често, от всеки предаден,
се чувствам самотен. Но зрял.
По моите мисли запалена
ти прочетох урок по морал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...