17 мар. 2021 г., 18:52  

Урок в жълти дрешки

1.3K 9 27

Едно глухарче, слънчево и жълто,

усмихна се на цялата Вселена.

Във ранно, свежо майско утро,

ръце протегнах, да го взема.

То тъжно ме погледна и помръкна.

В небето се загледа. Реши да отлети.

Между пръстите ми се промъкна,

с вятъра пое, към своите мечти.

Усмихнах се, на танцът му лудешки.

В небето рее се и търси свобода.

Съблякло бързо жълтите си дрешки,

научи ме да дам криле на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иван, благодаря за прочита и коментара! Радвам се, че ти хареса!
  • Полет на глухарче всъщност е възпроизвеждане. Удоволствието беше мое!
  • Албена, истински се радвам на присъствието ти! Благодаря на Милена и нейните "Глухарчета", че те доведоха до моето стихче!
  • Много ефирен стих, поздравления!
  • Доче, усмихна ме! Благодаря ти!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...